20.01.2008 г., 14:03 ч.

Северното нощно небе 

  Поезия » Друга
1213 0 8
Северно нощно небе
и звезди, угасващи бавно...
А някога грееше ти
и по пътя напреде ме водеше...
Уморена нощта ще заспи
и слънцето не ще се събуди...
И тополите май ги отсякоха,
не си играе вятърът в клоните...
Волността е на минало
споменът...
Догорява надеждата
в северното нощно небе.
И въздухът днес е студен, не топъл...
А цветята не дъхат тъй сладостно...
И залезът не гори във оранжево
както някога...
Даже облаците са просто облаци.
И лампите светят със сенки.
А на асфалта не искам да легна
и да гледам небето с бинокъл...
Вече знам, че нищо няма да видя.
Прекалено е малък "диоптърът"...
Без розови очила се разхождам,
у дома ги забравих.
А може би даже
загубих ги някъде...
Аромати усещам притулени,
дето разкъсват сърцето
с чувство, което няма никога да изпитам...
Никога... освен в спомена...
Северното нощно небе
ми поглъща сълзите...
Сърцето с всяка секунда умира...
Детето? То... падна убито...
Небето - несеверно, даже мъгливо...

© Александра Михалева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??