Северно нощно небе и звезди, угасващи бавно... А някога грееше ти и по пътя напреде ме водеше... Уморена нощта ще заспи и слънцето не ще се събуди... И тополите май ги отсякоха, не си играе вятърът в клоните... Волността е на минало споменът... Догорява надеждата в северното нощно небе. И въздухът днес е студен, не топъл... А цветята не дъхат тъй сладостно... И залезът не гори във оранжево както някога... Даже облаците са просто облаци. И лампите светят със сенки. А на асфалта не искам да легна и да гледам небето с бинокъл... Вече знам, че нищо няма да видя. Прекалено е малък "диоптърът"... Без розови очила се разхождам, у дома ги забравих. А може би даже загубих ги някъде... Аромати усещам притулени, дето разкъсват сърцето с чувство, което няма никога да изпитам... Никога... освен в спомена... Северното нощно небе ми поглъща сълзите... Сърцето с всяка секунда умира... Детето? То... падна убито... Небето - несеверно, даже мъгливо...
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.