Северозапад
Северозапад
По път криволичещ и тук-там с дупки
пътувахме двамата с Дари.
Разлистени пролетни пъпки
прясно зелено в очите ни капваха.
В пещерите видяхме как времето
капка по капка в капчуци застива
и слушахме вечното
как ни се смее независтливо.
Скали, с обърнати вимета,
небето кърмеха с мляко.
А ние реехме погледи
като две хвърчила над полята.
Превземахме крепости,
а после започвахме друга игра.
Говорехме щуротии и глупости
и ги пускахме като лодки по голямата, спокойна река.
Крайречната градина във Видин
е всъщност отделна Вселена!
Там има нещо невидимо,
което в ухото ти шепне на галено!
Северозапад, земя непозната и дива,
забравена някъде в ъгъла,
красива си колкото цяла Родина!
Усетих те близка, като важно парченце от пъзела!
В планините сняг ни поръси,
в равнините – слънце или мъгла,
а дъждът, с карамелени пръски
сееше залези, по намокрените вече стъкла.
По път криволичещ и тук-там с дупки
пътувахме двамата с Дари.
От изгорелите газове и от нашите стъпки
рисувахме спомени, за всеки случай,
ако осъмнем някой ден стари.
Северозапад, земя непозната и дива,
вървяхме по теб и бяхме щастливи!
Баща и дъщеря, с гласове пижамени
повтаряхме думите: „Пътуваме към Кнежа“
и само ние си знаем защо.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Иван Бърдаров Всички права запазени
