СВОБОДЕН (Петър Петров)
111 25
17.01.2021 г., 21:43 ч.

Сезони 

  Поезия » Друга
1413 1 3

Върви животът в кръговрат,

и плавно сменят се сезони.

Не се обръщаме дори назад,

тих вятър времената гони.

 

И като шепот в кратък миг,

тя зимата е вече тука.

Пристъпи с ветрове от сняг,

забрави даже да почука.

 

Светът потъна в тишина,

студена и прекрасно бяла.

Посреща ни и нейната страна,

на красота от ледове скована.

 

Събуждаме се с повей свеж,

южнякът с пролет се задава.

И с птича песен с дъх на цвят,

тъй нежно тя ни поздравява.

 

Рисува ни зелените поля,

листа напъпили и свежи.

Дъжд пролетен, гръм и дъга,

окъпани от топлата и нежност.

 

Но времето тук все тече,

ето, слънцето напича.

И в блясък от искри и светлина,

тук вече лятото наднича.

 

Пейзаж от грейнали жита

вълните морски ни рисува.

На лято тук е чудната страна,

прекаран всеки миг си струва.

 

Но бавно тук смалява се денят,

пристъпва в царството на есен.

И в злато е облечен днес светът,

в тих дъжд от нежната и песен.

 

Пейзажите от сочни плодове,

навред дървета натежали.

Обгръща ни и с лекичка тъга,

и с цветове от обич тя ни гали.

 

Сезоните летят и всеки миг,

на този свят е тъй различен.

Животът преминава като вик,

от него си вземи любов, изтича!

© Петър Петров Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??