Сезони
Върви животът в кръговрат,
и плавно сменят се сезони.
Не се обръщаме дори назад,
тих вятър времената гони.
И като шепот в кратък миг,
тя зимата е вече тука.
Пристъпи с ветрове от сняг,
забрави даже да почука.
Светът потъна в тишина,
студена и прекрасно бяла.
Посреща ни и нейната страна,
на красота от ледове скована.
Събуждаме се с повей свеж,
южнякът с пролет се задава.
И с птича песен с дъх на цвят,
тъй нежно тя ни поздравява.
Рисува ни зелените поля,
листа напъпили и свежи.
Дъжд пролетен, гръм и дъга,
окъпани от топлата и нежност.
Но времето тук все тече,
ето, слънцето напича.
И в блясък от искри и светлина,
тук вече лятото наднича.
Пейзаж от грейнали жита
вълните морски ни рисува.
На лято тук е чудната страна,
прекаран всеки миг си струва.
Но бавно тук смалява се денят,
пристъпва в царството на есен.
И в злато е облечен днес светът,
в тих дъжд от нежната и песен.
Пейзажите от сочни плодове,
навред дървета натежали.
Обгръща ни и с лекичка тъга,
и с цветове от обич тя ни гали.
Сезоните летят и всеки миг,
на този свят е тъй различен.
Животът преминава като вик,
от него си вземи любов, изтича!
© Петър Петров All rights reserved.
