22.01.2008 г., 22:40

Сезони

914 0 4

ЕСЕН. "Септемврее"-

с ярко, бляскаво сияние.

В прозрачност се търсим,

като опадала шума съхнем,

като паяжина летим,

с прощална красота

на оголени чувства.

 

ЗИМА. Празници  бели -

свещи, благоговение,

обреди и святи обети.

Щураме се между тях в очакване.

Силни страсти търсим,

отпивайки червено вино

край бъдник и камина.

 

ПРОЛЕТ. При върбите идва

най-напред: тънки клонки,

розова мъглица - обещание за цвят.

Небе - по поръчка синьо,

разчертано от крила.

Цвят и птичи трели -

време за любов, с благост пълна.

 

ЛЯТО. Зной. Закътани поляни

и пощурели щурци.

В разнотревие се гоним

и догонваме.

Вода на планински ручей газим,

с морски вълни спорим

и пак младостта се връща

с голота - от слънцето целуната.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Дима Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...