9.11.2008 г., 9:45

Сезони

1K 0 17



Нека бъдеш спомен за лято,
тръпчива болка и вик на море,
пръски солени, донесени с вятъра,
слънце, огряващо мойто небе.

Нека бъдеш спомен за есен,
шепот на златни листа в моя ден,
полъх на утрото с твоята песен,
капки дъждовни, целунали мен.

Нека бъдеш спомен за зима,
мека завивка и нежен сатен,
топло докосване, шепот в камина,
галеща страст разгорена във мен.

Нека бъдеш спомен за пролет,
късче небе и цветно ухание,
нося те в мен през всички сезони,
мое вълшебство и мое мечтание.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Евдокия Иванова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...