9 нояб. 2008 г., 09:45

Сезони

1K 0 17



Нека бъдеш спомен за лято,
тръпчива болка и вик на море,
пръски солени, донесени с вятъра,
слънце, огряващо мойто небе.

Нека бъдеш спомен за есен,
шепот на златни листа в моя ден,
полъх на утрото с твоята песен,
капки дъждовни, целунали мен.

Нека бъдеш спомен за зима,
мека завивка и нежен сатен,
топло докосване, шепот в камина,
галеща страст разгорена във мен.

Нека бъдеш спомен за пролет,
късче небе и цветно ухание,
нося те в мен през всички сезони,
мое вълшебство и мое мечтание.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Евдокия Иванова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...