Nov 9, 2008, 9:45 AM

Сезони

  Poetry » Love
1K 0 17



Нека бъдеш спомен за лято,
тръпчива болка и вик на море,
пръски солени, донесени с вятъра,
слънце, огряващо мойто небе.

Нека бъдеш спомен за есен,
шепот на златни листа в моя ден,
полъх на утрото с твоята песен,
капки дъждовни, целунали мен.

Нека бъдеш спомен за зима,
мека завивка и нежен сатен,
топло докосване, шепот в камина,
галеща страст разгорена във мен.

Нека бъдеш спомен за пролет,
късче небе и цветно ухание,
нося те в мен през всички сезони,
мое вълшебство и мое мечтание.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Евдокия Иванова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...