Сезони
Пролет
Заплака вятърът и розови цветчета
зелените треви без шум покриха.
В миг облаци зачерниха небето,
планинските реки снага извиха.
И ситен дъжд целуна дървесата,
изми листата с трепетна ръка.
Проблесна горда, светна планината.
На пръсти тихо стъпва Пролетта.
***
Лято
Хей, жарко Слънце! Прибери се!
Над морни люде ти смили се!
Вечеряй рано тази вечер,
работникът е гладен вече.
От шепа – уморени стави
вода поема той с отмала.
Ръцете му са още здрави,
разчупвайки погача бяла.
И в полунощ луната грее,
блестят прозорците по къщите.
Чухалче скрито нейде пее,
предчувства – Лято се завръща.
***
Есен
Лятото свърши.
Шумят усмивки сред листата.
Тежка каруца, натоварена със спомени,
пресича реката от надежди.
Лятото свърши.
Умира залезът от сенки и
идва ново, свежо утро.
Отварят се първите есенни цветя.
Това са децата. Те влизат в училище.
Шумни момичета, шумни момчета,
пак се събирате с трепет в душите.
Спомени търсите, после намирате
мигове нови, както предишните.
Колко жадувани, нови неща
носи навсякъде тя - Есента!
***
Зима
Поспри се, Зимо среброкоса,
не пращай хали, снегове!
Затрупваш почви плодоносни
и стенеш с бури, ветрове!
Надежда ти посей в сърцата
и Вяра в идващите дни.
С подаръци дари децата,
прати им кончета, шейни!
***
Сезони
Това са те – сезони четири.
Безкраен, вечен кръговрат.
Те се повтарят в брой безчетен,
менят с омая този свят!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Яна Всички права запазени
Поздрави, талантливке!
