airiskra (Искра Радева Николова)
126 967
5.08.2010 г., 14:12 ч.

Сезони 

  Поезия » Пейзажна
530 0 5

Пролет, цъфнала по клоните

на дърветата с обрулени лица.

Променени с аромата на отмората -

вишни топъл  вятър  разлюля.

Покачи се слънце на високо

и напука черната земя.

Жега страстите  разпали,

огъня човешки разгоря.

Плъзна се вълна студена

страстно по крайбрежната скала.

Ято птици нервно бъблят.

Вятър лакомо  краде листа.

Вчера още гонихме осите,

днес се студ в земя скова.

Бяла тишина деца размиха,

с весел глъч, разнесен из снега .








© Искра Радева Николова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Отличен всичко мина през погледа ми като на филмова лента.
  • Благодаря,толкова е хубаво да срещаш доброжелателни хора пълнят ми сърцето,много Благодаря!!!
  • Харесах и аз
  • Харесах твоите сезони!
  • Много интересно - обикновено на всеки сезон посвещават по стихотворение, а тук всички са събрани в едно! Идеята е много хубава, изпълнението - стегнато: на всеки сезон по 4 реда!
    Може би в първия ред да се избегне думичката "пак" - без нея ми се струва че е по-добре. Примерно: "Пролет. Пак са разцафтели клоните ...". И този ред: "в риф безизразен замря" не е много понятен, би било добре да се намери нещо по-понятно за българите, нали не сме океанска страна. Но ми хареса!
Предложения
: ??:??