Пролет, цъфнала по клоните
на дърветата с обрулени лица.
Променени с аромата на отмората -
вишни топъл вятър разлюля.
Покачи се слънце на високо
и напука черната земя.
Жега страстите разпали,
огъня човешки разгоря.
Плъзна се вълна студена
страстно по крайбрежната скала.
Ято птици нервно бъблят.
Вятър лакомо краде листа.
Вчера още гонихме осите,
днес се студ в земя скова.
Бяла тишина деца размиха,
с весел глъч, разнесен из снега .
© Искра Радева Николова All rights reserved.
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
