Сезони
СЕЗОНИ
Край булеварда си седях,
отдавна бе – през пролетта.
Цъфтяха кестените, с тях
се радвах пак на младостта.
Жарта на лятото гори.
Обичам този зной познат.
Нали се знаем от преди -
гореща страст и слънчев ад.
Но тръгна си един от нас,
уж че случайно – на шега.
Тъгува кестенът - без глас,
покри се с есенни листа.
Ще дойде зимата - студът,
снегът - кристална красота,
с мечта за онзи топъл дъжд
и сънища за любовта.
Wali (Виолета Томова)
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Виолета Томова Всички права запазени
Ех,жалко, че сезоните в човешкия живот не се повтарят. Вили, Хубаво ми е с твоя стих.Сърдечен поздрав!
