Сезони

Poetry » Landscape

801 0 6

СЕЗОНИ

Край булеварда си седях,

отдавна бе – през пролетта.

Цъфтяха кестените, с тях

се радвах пак на младостта.

Жарта на лятото гори.

Обичам този зной познат.

Нали се знаем от преди -

гореща страст и слънчев ад.

Но тръгна си един от нас,

уж че случайно – на шега.

Тъгува кестенът - без глас,

покри се с есенни листа.

Ще дойде зимата - студът,

снегът - кристална красота,

с мечта за онзи топъл дъжд

и сънища за любовта.

Wali (Виолета Томова)

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

M1234567891 (Миночка Митева)

Вили, толкова чувство има в това стихотворение и истина от която ме побиха тръпки.Като еликсир ми подейства!

2011-08-18T09:03:01+03:00
rozza (Радка Миндова)

Харесах твоите сезони.Поздрав!!!

2011-08-17T21:01:35+03:00
bojenski (Иван Иванов)

Мъдрост.

2011-08-17T20:50:29+03:00
линасветлана (Лина - Светлана Караколева)

Ех,жалко, че сезоните в човешкия живот не се повтарят. Вили, Хубаво ми е с твоя стих.Сърдечен поздрав!

2011-08-10T15:55:47+03:00
elenasim1 (Елeна)

!!!

2011-08-10T09:49:42+03:00