СЕЗОНИ
Край булеварда си седях,
отдавна бе – през пролетта.
Цъфтяха кестените, с тях
се радвах пак на младостта.
Жарта на лятото гори.
Обичам този зной познат.
Нали се знаем от преди -
гореща страст и слънчев ад.
Но тръгна си един от нас,
уж че случайно – на шега.
Тъгува кестенът - без глас,
покри се с есенни листа.
Ще дойде зимата - студът,
снегът - кристална красота,
с мечта за онзи топъл дъжд
и сънища за любовта.
Wali (Виолета Томова)
© Виолета Томова All rights reserved.
Ех,жалко, че сезоните в човешкия живот не се повтарят. Вили, Хубаво ми е с твоя стих.Сърдечен поздрав!paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
anonimapokrifoff
Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
