Сезони
СЕЗОНИ
Красимир Трифонов
Пламена Владимирова
Краси
Ти ли ми изпрати снеговете
с техните прозорчени цветя?
Зимата, студеното ù цвете,
топлия копнеж на любовта!!!
Мен ли сгряха топлите ти длани;
с твоите прегръдки ли живях?
Своите копнежи неразбрани
с твоята усмивка ли разбрах?
Пламена
Аз ли ти изпратих снеговете
и всичките снежинки на света?
Лавина беше снежна и копнежна
моята любов към теб в нощта!
Дадох ти горещите си длани,
стоплих те със своето сърце,
усмивка нежна и сърдечна
с обич подарих я пак на теб!
Краси
Ти ми подари и топла пролет
с пламъка на твоя весел смях!
Ти ми даде мигове на полет,
през които истински живях!
Истински се радвах и обичах
с твоето добро сърце до мен!
Весело със щастието тичах
в пролетно-прекрасния ни ден!
Пламена
Аз ли подарих ти пролет нежна?
Като майски цвят ухае любовта,
толкова цветенца белоснежни,
като пъстра пролетна дъга.
Със своите криле политах,
подарявах ти безброй слънца,
с пролетния дъжд аз теб заливах,
докосвах те със нежност, доброта!
Краси
С теб празнувах парещото лято;
наши бяха слънчевите срещи...
С теб се радвах, бях със теб когато
върна ми надеждите горещи!
Хиляди копнежи споделихме!
Толкова пътеки извървяхме!
Пълни чаши с пориви изпихме
и като в приказка живяхме!!!
Пламена
С теб копнях и в парещото лято,
изгарях нежно в кладата на любовта,
летеше като бяло морско ято
влюбената искрено в теб душа!
Пъстроцветна беше нашта есен,
като литнали от вятъра есенни листа,
а птиците отлитащи далеч в небето
напомняха за нашия сезон на любовта!!!
Красимир Трифонов
Пламена Владимирова
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Пламена Владимирова Всички права запазени
