16.12.2015 г., 22:49 ч.

Сезони 

  Поезия » Друга
1642 0 9

Пролетта е като раждане.

Лъч, пробуждащо се слънце,
обливащ хлад, порой пчели.

Пораждат се мечти,
тупти сърце, тупти.

 

Лято е. Сега съм мъж.

Страсти, любови и още нещо.

Превръщам се в съпруг.

Имам дете.

Над хоризонта се вдига перде.

Тихо простенва море.

Люляк се вее с бриза магичен,
знам си, роден съм различен!

 

Есента е лунатик.

Прониза сърцето ми мъжко,
оголи напетите клони,
съблече все още неизиграните роли.

Нарисува сребро във косите ми
и открадна мечтите ми.

 

Зима е.

Краят е някъде там.

Нека тоз път бъда прям.

Взе  цялата сила тоз сняг непосилен
и разбита на парченцa  мъжкото в мен тая тъжна зима.

И какво ми остана сега?

Недоизказана истина и реквием под ръка?

 

 

© Димитър Павлов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Много хубаво стихотворение! И аз имам стихове за сезоните!Ще ми бъде интересно мнението ти за стиховете ми.Имам нови!
  • Хареса ми! Красиво е
  • Интересна идея с почти сполучлива реализация. Бих предложил за последния куплет следната редакция, без да я натрапвам, а само като тема за размисъл и за евентуално техническо доизглаждане:

    "Зима е.
    Краят е някъде там.
    Нека този път бъда прям.
    Взе цялата сила снегът непосилен.
    На парченцa разби мъжкото в мен тъжната зима.
    И какво ми остана сега?
    Недоизказана истина с реквием под ръка?"
  • Сезони на живота.Те са неизбежни.Но пази мечтите си!Поздрав от мен!
  • Благодарско на всички ви!А ти брат ми, редактирай.Ще се радвам.Даже и целия текст.Ще да ми бъде интересно, какво ще се получи.
  • !!!!!!!!!!!!!!
  • Сезоните се менят и всеки има своя отпечатък върху нас,по-важно е как се чувстваме и имаме ли сила да продължим...!Весели празници!
  • Истинско е!
    Излята мъжка душа!
  • !!!
Предложения
: ??:??