Раздялата мирише на липа, 

на дъжд, отчаяно залял тротоара, 

на стиснатите зъби и кръвта,

която вкусваш малко след шамара.

Раздялата е в пустия и тъжен бряг, 

опразнен, гладък, септемврийски, 

във истеричния през сълзи смях, 

избухващ в теб на прага на убийството.

Раздялата е във последните писма, 

по пощенските гълъби изпратени, 

във техните пречупени крила

в мига, когато стигнат получателя си. 

Раздялата е в пътя неизвестен...

когато трябва да си сам и честен...