Juli777 (Стъклена)
6 17
4.01.2015 г., 22:37 ч.

Сезоните на България 

  Поезия » Друга
779 0 3

От далечни предания

и от песни понесена,

в гроздов сок

и във багра на черга,

на опушена кухничка

сладки ухания

и калта във полето наесен.

 

 

Всичко спряло е

тихо, застинало някак си

в мрачна поза и тъжна гримаса.

Пада сняг над полето

и страшно, и бяло е

няма реч, няма стон нито песен.

 

Мълчаливо разтварят се 

пъпките розови

и ухаят,

и носят надежда.

Зад полето, омарата

и на паяка преждата

чува се грохотът на водопада.

 

На полето от златото

и на реката от синьото

в женска плитка

и мъжка десница

се тъче нов килим

и е весело някак си

на хорото - таз вечна осмица.

 

 

© Стъклена Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??