Сезоните на България
От далечни предания
и от песни понесена,
в гроздов сок
и във багра на черга,
на опушена кухничка
сладки ухания
и калта във полето наесен.
Всичко спряло е
тихо, застинало някак си
в мрачна поза и тъжна гримаса.
Пада сняг над полето
и страшно, и бяло е
няма реч, няма стон нито песен.
Мълчаливо разтварят се
пъпките розови
и ухаят,
и носят надежда.
Зад полето, омарата
и на паяка преждата
чува се грохотът на водопада.
На полето от златото
и на реката от синьото
в женска плитка
и мъжка десница
се тъче нов килим
и е весело някак си
на хорото - таз вечна осмица.
© Стъклена All rights reserved.
