Сезоните на душата
Сезоните на душата
Защо ли падат моите листи
и вие птици накъде?
Рояци от крещящи мисли
отвяват морни ветрове.
Небето свило е вежди
и със огромната си мощ
на моите плещи лежи.
В дъжда се сливат ден и нощ.
Задава се вихрушка снежна-
привеждам клони побелели.
Прегръщам в шепите си нежно
гнезда наскоро опустели.
Пращя под хладната лавина-
подгъвам грубия си ствол.
Бера поредната година
преди да се превърна в кол.
А вътре в мен е ранна пролет.
В гърдите ми пчели жужат.
Душата ми е птица в полет
с очи, които търсят път.
Зората нежно ще ме буди
във пъпките си да налея
листа зелени изумруди-
венец от слово и идея.
Тъй раждам плодовете свои
и рано ми е да изсъхна.
Обзе ме щедър летен зной-
узряващ мога да въздъхна.
Налива пулс и жизнен тон
върху листата мазки живи,
за да опадат тоз’ сезон
шептейки, приказно красиви.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Борис Борисов Всички права запазени
