Сезоните на душата
Сезоните на душата
Защо ли падат моите листи
и вие птици накъде?
Рояци от крещящи мисли
отвяват морни ветрове.
Небето свило е вежди
и със огромната си мощ
на моите плещи лежи.
В дъжда се сливат ден и нощ.
Задава се вихрушка снежна-
привеждам клони побелели.
Прегръщам в шепите си нежно
гнезда наскоро опустели.
Пращя под хладната лавина-
подгъвам грубия си ствол.
Бера поредната година
преди да се превърна в кол.
А вътре в мен е ранна пролет.
В гърдите ми пчели жужат.
Душата ми е птица в полет
с очи, които търсят път.
Зората нежно ще ме буди
във пъпките си да налея
листа зелени изумруди-
венец от слово и идея.
Тъй раждам плодовете свои
и рано ми е да изсъхна.
Обзе ме щедър летен зной-
узряващ мога да въздъхна.
Налива пулс и жизнен тон
върху листата мазки живи,
за да опадат тоз’ сезон
шептейки, приказно красиви.
© Борис Борисов All rights reserved.
