Скитницa
268 7386
13.11.2022 г., 21:22 ч.  

Сезоните нашепват любов 

  Поезия » Друга
523 6 12

Сега съм есен, тъжна и унила

не със слънце, а с‘ сребро в косите.

Плодовете щедро съм дарила.

Забързано изнизват ми се дните.

А бях мечта, бях пролет.

Бях волна птича песен за душата.

Разперила криле за полет,

впила здрави корени в земята. 

Бях лято, слънчево и топло.

С усмивка на море, гора и нива.

Бях истинска любов, която

в мечти и нежност те открива.

С теб през всичките сезони минах,

през дъжд и слънце, бури и дъга.

Сега очаквам да съм зима…

щом до мен си, най- топла ще е тя.

© Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Вал, извинявай, пропуснала съм коментара ти! Благодаря ти, от сърце! 💖
  • Прекрасно написано!
  • Благодаря, Катя!
  • Поздравления за стиха ти Скити!
  • Жени, радвам се да те видя!
    Валка, ти ме разбра! Ще го поправя, благодаря ти!
    Тоти, нека има любов! Благодаря, за посещението!
    Вили, Танче, Нинка, благодаря ви, момичета!
    Благодаря ти, Мини! Радвам се, че ти хареса!
  • Много топъл и красив стих, Скити! Финалът ме вдъхнови ! Поздравявам те!
  • Поздравления, Скити!
  • Блаво Скити, чудесна поезия!
  • Красота!
  • Тъгата е всесезонна, Слънцето - също, .
    И нека Любовта има дом в сърцата ни!
    Поздрави! Успех!
  • Сега съм есен, тъжна и унила -
    БЕЗ слънце, СЪС сребро в косите.

    Всички вече сме Есен, Скити
  • Има надежда в твоя стих и това ме стопли, Скити...
Предложения
: ??:??