Сезоните нашепват любов
Сега съм есен, тъжна и унила
не със слънце, а с‘ сребро в косите.
Плодовете щедро съм дарила.
Забързано изнизват ми се дните.
А бях мечта, бях пролет.
Бях волна птича песен за душата.
Разперила криле за полет,
впила здрави корени в земята.
Бях лято, слънчево и топло.
С усмивка на море, гора и нива.
Бях истинска любов, която
в мечти и нежност те открива.
С теб през всичките сезони минах,
през дъжд и слънце, бури и дъга.
Сега очаквам да съм зима…
щом до мен си, най- топла ще е тя.
