Ranrozar (Стойчо Станев) Ranrozar (Стойчо Станев)
160 782
13.11.2020 г., 9:54

Сезонна прогноза

585 8 21

Тихо пристъпя зимата 

към нас.

Дните ни са преброени. 

Повейне мрачен вятър 

с хладен глас...

Побеляват мисли осланени.

 

Нима пътеките ще ни

разделят?

Дните ни са преброени. 

И топли стъпките ни

ще заспят?

Идат белите промени.

 

Затрупани от тъжни грижи 

и от студ-

дните ни са преброени. 

Любовта към ближния 

е зов нечут.

Сън сънува пролет зелена.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Стойчо Станев Всички права запазени

Моля, оценете по съвест

Коментари

  • Ranrozar (Стойчо Станев)
    Ranrozar (Стойчо Станев)
    Благодаря, Руми!
    Не забравям пролетта, защото вярвам в нея.
  • rumbic (Руми)
    rumbic (Руми)
    Радвам се, че не си пропуснал да споменеш и пролетта, Стойчо, защото тя винаги носи оптимизъм и надежда. Поздравления и от мен!
  • Ranrozar (Стойчо Станев)
    Ranrozar (Стойчо Станев)
    Благодаря, Кирил!
    С "Дните ни са преброени "влагам по-дълбок смисъл, макар да звучи песимистично. Ето защо бих желал да се отгранича от подобни асоциации за печал.
    Да,зимата е едно пречистване, един край,който води към ново начало.
  • muhaninja (Кирил Ганчев)
    muhaninja (Кирил Ганчев)
    Знаеш ли, зимата, ми е много любим сезон. Тя ми дава покоя, чистотата и тишината, от които имам нужда. Тя е нещо като творческа медитация - в нея времето спира. Искрено се надявам, на теб, Бат Стойчо, зимата, да ти носи просветление и нова надежда, да те лекува и напътства, като ти оставя знаци по прясно навалелия знак. И сигурен съм, дните на песимизма и тъгата, ще бъдат преброени. Поздрави сърдечни!
  • Ranrozar (Стойчо Станев)
    Ranrozar (Стойчо Станев)
    Благодаря, Цвете!

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Поезия 5.6K 5.0

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Поезия 5.6K 5.0

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Поезия 5.3K 5.0

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Поезия 5.7K 5.0

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Поезия 5K 5.0

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Поезия 4.5K 5.0