13.11.2020 г., 9:54

Сезонна прогноза

591 8 21

Тихо пристъпя зимата 

към нас.

Дните ни са преброени. 

Повейне мрачен вятър 

с хладен глас...

Побеляват мисли осланени.

 

Нима пътеките ще ни

разделят?

Дните ни са преброени. 

И топли стъпките ни

ще заспят?

Идат белите промени.

 

Затрупани от тъжни грижи 

и от студ-

дните ни са преброени. 

Любовта към ближния 

е зов нечут.

Сън сънува пролет зелена.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Стойчо Станев Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря, Руми!
    Не забравям пролетта, защото вярвам в нея.
  • Радвам се, че не си пропуснал да споменеш и пролетта, Стойчо, защото тя винаги носи оптимизъм и надежда. Поздравления и от мен!
  • Благодаря, Кирил!
    С "Дните ни са преброени "влагам по-дълбок смисъл, макар да звучи песимистично. Ето защо бих желал да се отгранича от подобни асоциации за печал.
    Да,зимата е едно пречистване, един край,който води към ново начало.
  • Знаеш ли, зимата, ми е много любим сезон. Тя ми дава покоя, чистотата и тишината, от които имам нужда. Тя е нещо като творческа медитация - в нея времето спира. Искрено се надявам, на теб, Бат Стойчо, зимата, да ти носи просветление и нова надежда, да те лекува и напътства, като ти оставя знаци по прясно навалелия знак. И сигурен съм, дните на песимизма и тъгата, ще бъдат преброени. Поздрави сърдечни!
  • Благодаря, Цвете!

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...