Сезонът на дините
Поразгърди Юни риза.
Топло отведнъж повя
и нахално, и без виза,
дъжд проливен се изля.
Почва роклята изстисква:
- Лудо-младо бясно мина!
Макиажът ми изискан-
ето, вече е "на кино"...
Черен грим се е разтекъл...
Закъде ли съм сега?!
Вятър ласкаво И рече:
-С-с-с-си красива и така!
Треви дърпат небосвода.
Къса рокля, на цветя.
Много даже е на мода
на моравата цвета!
Здраво напращели дини,
а мастиката - мечта!
Хаотични блус картини
из ума ми се въртят...
Слънце позасмя се нежно.
Лъч игриво даде знак.
Лекомислено, небрежно
устни в устни. После пак...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Красимир Дяков Всички права запазени
