Сферично
Сферично се въртят любовите безкрайни.
Секундите гърмят - минутите са бавни.
Тиктака в мен тъга - душата е немирна,
бръмчи сърце-оса от чуждо жило страда...
И пак ще потекат... солени са ресните,
прозорците са два - подсказват ни душите,
очи в очи, сега - сферично се преплитат.
Приятелска шега измита ми тъгите...
И живи сме сега, все още дъх не спира -
повдига планина - гърдите бавно спират.
Усмивка заигра - и в черно и в златисто.
Бръмчи една оса над цветето сферично...
Макар и през тъга да гледам от прозорци,
отново ще летя наметнала душата
и под ръка със чувства - песнопойци.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© И.К. Всички права запазени
