Сглобка
Възлизам от студените си вени
в небето опустяло от надежди.
Простих се с верите изпепелени
и в огледалото на лудост се оглеждам.
Сега за никого не ми е жал.
Изтече пясъкът на времената.
Сглобих се от илюзиите цял.
Фалшива, истината божия помятам.
И дяволът единствен с мен дружи,
защото като мене е самотник.
Премята броеница с цяр лъжи
и вместо библия дарява ми съновник.
Достигам кратера зад края на света.
Подобно вятър сгъва ме наклона.
Живот със змийска кожа суета
оставям непотребен върху склона.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Младен Мисана Всички права запазени
