Сглобка
Възлизам от студените си вени
в небето опустяло от надежди.
Простих се с верите изпепелени
и в огледалото на лудост се оглеждам.
Сега за никого не ми е жал.
Изтече пясъкът на времената.
Сглобих се от илюзиите цял.
Фалшива, истината божия помятам.
И дяволът единствен с мен дружи,
защото като мене е самотник.
Премята броеница с цяр лъжи
и вместо библия дарява ми съновник.
Достигам кратера зад края на света.
Подобно вятър сгъва ме наклона.
Живот със змийска кожа суета
оставям непотребен върху склона.
© Младен Мисана All rights reserved.
