5.04.2011 г., 17:42

СГНР

799 0 6

 

С Гео На Редута се прочуха

групичка поети на поляна.

Таз градинка, мъничка и глуха

храмът е на словото леляно.

 

Рецитали пламенни и хули

слушаха тревичките покълнали.

Първи път стихът да пее чули

птичките замлъкваха по тъмното.

 

Вино и ракия, със мезета,

слагат на домашно одеало.

Станаха известни те поети

на Редута сложили начало.

 

Днес в читалища и пълни зали

идват почитатели, любими,

за да чуят бойки рецитали,

бели стихове, изящни рими.

 

София, затънала във преход,

става с тях приветлива и светла.

Групата, на думите се врекла,

патентова сбирки СГР-ето.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Иван Христов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Поздрав, Рудин! И за тях, когато ги видиш...
  • Благодаря ти, Донко, дано да си прав. Поздрави!
  • Откъде ти идват тези рими! Може би се вдъхновяваш от всяко едно събитие и го описваш в страхотна стихотворна форма! Това си е истински професионализъм!
  • Галина! Всички членове на СГНР (аз не съм от тях) публикуват в "Хулите.нет". Това исках да кажа със стиха "Рецитали пламенни и хули." Поздрави.
    Илко, в тази група са Райчо Русев, Милчо, Зинка, Или и още талантливи поети, не всички познавам. Може да се каже, че е групата на Шаро, както отбеляза ти. До скоро!
    Нина и Ена, поздрави и от мен!
    Зап, благодаря ти за хубавите и стойностни коментари тук и за "Блян".

  • Поздрави и от мен!

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...