mimoza_79 (Мария Манджукова)
98 94
16.02.2009 г., 0:26 ч.

Сгъстено е времето ми... 

  Поезия » Бели стихове
573 0 4

сгъстено е времето ми...

дори когато на вратата

се трупат усмивки

а в нишките

на килима е вплетена

молитва

на още незапалена

свещ

 

сгъстено  е времето ми...

и нощем обикалям

по острите ръбове

на разхвърляни покриви

за да избягам от себе си

а толкова съм трудна

за преглъщане...

 

сгъстено е времето ми...

а по гръбнака ми

пълзят

токлова много Голготи

но кръстът е само един

излъскан... до сърцето ми

 

сгъстено е времето ми...

дори в търсене

на нови изгреви

трябва да съм

обесила поне две обяснения

на стената на безсилието

 

сгъстено е времето ми...

искам а не мога

да обличам слънцето

в парченца плат

с кръпки надежда

и да се стая

там някъде

между думите

събрали тревога...

 

сгъстено е времето ми...

от нагърчена реалност

като топка облизан станиол

в гърлото 

на политаща птица...

 

че те часовете

са като птиците...

плахи и вечно отлитащи 

 

© Мария Манджукова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??