Сгъстено е времето ми...
сгъстено е времето ми...
дори когато на вратата
се трупат усмивки
а в нишките
на килима е вплетена
молитва
на още незапалена
свещ
сгъстено е времето ми...
и нощем обикалям
по острите ръбове
на разхвърляни покриви
за да избягам от себе си
а толкова съм трудна
за преглъщане...
сгъстено е времето ми...
а по гръбнака ми
пълзят
токлова много Голготи
но кръстът е само един
излъскан... до сърцето ми
сгъстено е времето ми...
дори в търсене
на нови изгреви
трябва да съм
обесила поне две обяснения
на стената на безсилието
сгъстено е времето ми...
искам а не мога
да обличам слънцето
в парченца плат
с кръпки надежда
и да се стая
там някъде
между думите
събрали тревога...
сгъстено е времето ми...
от нагърчена реалност
като топка облизан станиол
в гърлото
на политаща птица...
че те часовете
са като птиците...
плахи и вечно отлитащи
© Мария Манджукова All rights reserved.
