Ша та устаям, Стойчоу
Ша тъ устаям, Стойчоууу, тъй дъ знаиш!
Умръзна ми ут теб и твойтъ бира!
Сига съ смеиш, ама ша са каиш,
пък майкъ ти, ку ще, дъ тъ прибира!
Дума си идиш колкут за лиглоту,
пък туй дица, дубитък - се съ гладни!
Дубре, чи й тук кумшиятъ ни, щоту
спухожда ма и заран, и нъ пладни!
Кой лучиц, кой фъсулиц, се дунася,
дъ има кво нъ масътъ дъ туря.
Ут глад кукошкити ни щът дъ снасят,
тъ и яйца ми давъ за кусуря!
Зъщо бре, Стойчоу, саму дъ тъ раня,
с кумшийскъ пот и кървъв труд дъ лапаш?
Аз можи дъ гуря и у кътраня,
пък ти и там утвънка шъ си драпъш!
Ма виж съ, Стойчоу, на къкво приличъш!
Я ризити ти - ду идна прубити!
Чи по-пулека, къту съ обличъш,
внимавъй многу, умнътъ с рогити!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Теменужка Маринова Всички права запазени
