Шарен дъжд
В престилка овехтяла къта дните,
назад и не поглежда, а назад
мъглата се разлиства и заплита
дантелен шал за старата бреза.
Чевръсто се измъква като крадла,
обрала шипката надве-натри,
разглезеното слънце ѝ се радва:
„Какво за сбогом ще ми подариш?“
А грипавата есен се усмихва,
обръща делвата и руква дъжд.
Като децата съм, не търся смисъл,
дъждът е шарен само по веднъж.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Красимира Чакърова Всички права запазени
