Ще ми се
за лятна самота
да ти купя сладолед на клечка.
Споменът
ме води за ръка,
клати се като замислена юрдечка
и перата ѝ
тъй шарено блестят,
а в очите - сто прашинки златни.
Чуй сега
къде живее тя:
кривите ми мисли са ѝ блатото.
© Александър Белчев Всички права запазени