3.11.2020 г., 14:34

Шареничко

720 0 2

Падна черен мрак!

Няма светло! Нито зрак!

Даже весело фенерче,

не святка в никое пенджерче*!

И в тази черна тъмнотия

от проблеми и от простотия,

внезапно нещо затрептя.

Нещо шареничко ми влезе в окото.

Май, иска да се скрие, горкото!

Жумнах и дъх затаих!

Прегърнах го и го прикрих!

Това шареничко чувство за светлина

ще опазя на всяка цена!

Ще си го храня и топля във мрака

и по-доброто време ще чакам.

Когато чернотата се изчерпи,

ще плисна светлината с пълни шепи!

Ще я залея! Ще я загася!

Ще засияе шаренко света!
__________________________________
* – пенджерче – прозорче

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Маргарита Ангелова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...