30.06.2015 г., 0:02

Шега за егото

520 0 0

Потърсих си егото. Бях му ядосан.

Открих го. Беше високо над мен.

Изсмя се в лицето ми. Глупак ме нарече.

Идиот. Самонадеян кретен.

 

Но аз не се плаша от погледи страшни.

Нито от думи гневни и зли.

Погледнах го строго и то забеляза.

Но нахално ме гледаше право в очи.

 

Какво си ме зяпнал, през зъби изсъска.

Решил си нещо мен да виниш?

Навирил носа си, а си с мозък на гъска.

И постоянно, ежедневно грешиш.

 

Гладен стоеше, мене да храниш.

И ето, израстнах голям.

А ти си остана ниско, под мене,

ни уважаван, нито желан.

 

Защо ти е его, малко човече?

Защо толкова нужно ти бе?

Химера сме ние. Измислица някаква.

А човек и без нас живее и мре.

 

Забравих за егото. Бях уморен.

Погледнах земята. Зелена трева...

Бос тръгнах по нея. Щастлив и пленен!

А Егото литна пак в онез небеса...


 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ник Желев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...