Виждал ли си как краде шейтанка?
Влиза ти в душата многолика.
Дето мине, хвърлила е сянка,
вързала е времето ти в плитка.
Там остане ли, изпепелен си –
будни ще са всичките ти нощи.
Ще я носиш жаден даже денем,
ще я пиеш и ще искаш още.
Тя до теб ще бъде с всяка мисъл,
с всяка глътка вино ще я търсиш.
С блудна страст нощта ти ще ориса,
ще си луд за нейната безпътност.
Ще я молиш, миг да бъде твоя,
свят ще даваш, за да я целунеш.
Щом решил си с дявол да говориш,
сам обричаш пътя си на лудост.
Виждал ли си как краде шейтанка?
Май успя съня ти да отнеме.
Но помни, тя няма земна мярка,
нейно ще е мъжкото ти време.
© Йорданка Господинова Всички права запазени