Шепа пирони
На Дунав край водите кротки – чернозем.
Каруци с тикви, грозде – за гореща кръв.
Един закоравял от мерзости серсем –
за своя остър нож уших дебел калъф.
Еднакво бяха утрините непробудни –
живота кратък с пълни шепи се гребе.
Прегръщах вирове, върби и блудници,
но времето не е това, което бе.
От жега сляп, от скрежни думи – ням,
на троскота до корена корав смален,
една невидима сълза изплаках сам
и стана бездна юлското небе над мен.
Пустинна жажда, вик прегракнал, капка грях –
обходих мраморните плочи гол и бос.
Това, което не изпих, от жал прелях
и чупех чашите – един пиян Христос.
Сега косата на смъртта заглаждам с брус
и чувам майчиния зов на родна пръст.
На голия баир до манастира пуст
последният монах кове за мене кръст.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Димитър Никифоров Всички права запазени
