Patrizzia (Надежда Ангелова)
2249 18476
28.09.2023 г., 20:01 ч.

Шепа плява 

  Поезия » Философска
219 5 8

Уж крехък си, човеко, шепа плява,
понесена от луди ветрове,
а болката душата ти калява,
от мъката стихът ти се кове,

омразата ти от любов прелива,
преливат и очите, от сълзи,
самотен гарван в изорана нива
си пред смъртта. Ни ближни, ни врази.

И мълчаливо в черквата се кръстя,
молитвата ми – тя е без слова.

Въздават горе не заради ръста,
а за доброто. Зная го това.

Тежи ми като воденичен камък,
но нося си го моето тегло.
Когато дойде време да ме няма,
поне помнете, че ме е било...

 

 

© Надежда Ангелова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??