Шепа плява
Уж крехък си, човеко, шепа плява,
понесена от луди ветрове,
а болката душата ти калява,
от мъката стихът ти се кове,
омразата ти от любов прелива,
преливат и очите, от сълзи,
самотен гарван в изорана нива
си пред смъртта. Ни ближни, ни врази.
И мълчаливо в черквата се кръстя,
молитвата ми – тя е без слова.
Въздават горе не заради ръста,
а за доброто. Зная го това.
Тежи ми като воденичен камък,
но нося си го моето тегло.
Когато дойде време да ме няма,
поне помнете, че ме е било...
© Надежда Ангелова All rights reserved.
