... шепичка горчиви диви кестени...
Боцкащи от сламчици стърнища,
капки кръв от маковете алени,
враните преяли стръвно нищят
дрипи на плашила непогалени.
Нощем из небето метеори,
златните светулчици божествени,
старото плашило си говори
с шепичка горчиви диви кестени,
откогато бе човек в сърцето си
крие ги брои си нощем раните,
тихичко през дупчиците светя си -
мисли си. Причина да останете,
търся сред щурчетата... и нищо,
само огън - дързък и нахален, и,
в боцкащи от сламчици стърнища,
сънища умират... Непогалени...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Надежда Ангелова Всички права запазени
