Ухае на море стихът събуден
и в розовия изгрев се облича.
Денят се къпе рано в изумруда
и щедро с водорасли е накичен.
Прииждат думи – птици синьо-бели,
събират се и тихо разговарят.
Дочула шепота им, го събирам смело.
Изчезне ли... не се, не се повтаря.
© Милена Френкева Всички права запазени