Шепотът на есента

Влак прекосява оттатък града,
крак олюлява, лети под дъжда.
Пак наблюдавам ефира в нощта,
злак се подава, суфлира луна.

Флаг се развява, топи се сълза.
Бяг подобава на смели крака.
Как се забравя красива жена?
Знак тя оставя – разбити сърца.

Бряг засиява, танцува искра.
Мрак изтънява, изплува мечта.
Мак укротява немирна душа.
Праг те заставя: „Ела у дома!“.

Сняг заслепява лица на деца.
Зрак овладява гласа на студа.
Как преминава денят ти сега?
Влак се задава, подай ми ръка!