Шепотът на есента
Влак прекосява оттатък града,
крак олюлява, лети под дъжда.
Пак наблюдавам ефира в нощта,
злак се подава, суфлира луна.
Флаг се развява, топи се сълза.
Бяг подобава на смели крака.
Как се забравя красива жена?
Знак тя оставя – разбити сърца.
Бряг засиява, танцува искра.
Мрак изтънява, изплува мечта.
Мак укротява немирна душа.
Праг те заставя: „Ела у дома!“.
Сняг заслепява лица на деца.
Зрак овладява гласа на студа.
Как преминава денят ти сега?
Влак се задава, подай ми ръка!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Димитър Драганов Всички права запазени