Влак прекосява оттатък града,
крак олюлява, лети под дъжда.
Пак наблюдавам ефира в нощта,
злак се подава, суфлира луна.
Флаг се развява, топи се сълза.
Бяг подобава на смели крака.
Как се забравя красива жена?
Знак тя оставя – разбити сърца.
Бряг засиява, танцува искра.
Мрак изтънява, изплува мечта.
Мак укротява немирна душа.
Праг те заставя: „Ела у дома!“. ...