10.12.2015 г., 18:11

Шестдесет минути

1K 0 11

Всяко утро, всеки следващ ден,

всеки миг, във който още дишам,

знам, че искам малко - просто теб!

И сърце, с което да обичам.

 

Нямам нужда от безброй лъжи,

нито от съвременна фаталност.

Ти ми каза: "любовта върви

само в път, изключващ нереланост!"

 

Уморена от света корав,

който във устата не омеква,

всеки поглед твой е като влак,

в който щом кача се, ми олеква!

 

Ти до мен смълчано поседни -

от излишни думи полза няма..

Коледно е! Час ми подари!

Шестдесет минути свят за двама.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Йордан Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...