10.12.2015 г., 18:11

Шестдесет минути

1K 0 11

Всяко утро, всеки следващ ден,

всеки миг, във който още дишам,

знам, че искам малко - просто теб!

И сърце, с което да обичам.

 

Нямам нужда от безброй лъжи,

нито от съвременна фаталност.

Ти ми каза: "любовта върви

само в път, изключващ нереланост!"

 

Уморена от света корав,

който във устата не омеква,

всеки поглед твой е като влак,

в който щом кача се, ми олеква!

 

Ти до мен смълчано поседни -

от излишни думи полза няма..

Коледно е! Час ми подари!

Шестдесет минути свят за двама.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Йордан Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...