Dec 10, 2015, 6:11 PM

Шестдесет минути

  Poetry » Love
1K 0 11

Всяко утро, всеки следващ ден,

всеки миг, във който още дишам,

знам, че искам малко - просто теб!

И сърце, с което да обичам.

 

Нямам нужда от безброй лъжи,

нито от съвременна фаталност.

Ти ми каза: "любовта върви

само в път, изключващ нереланост!"

 

Уморена от света корав,

който във устата не омеква,

всеки поглед твой е като влак,

в който щом кача се, ми олеква!

 

Ти до мен смълчано поседни -

от излишни думи полза няма..

Коледно е! Час ми подари!

Шестдесет минути свят за двама.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Йордан All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...