Шибаната линия на удоволствията
Кратка линия, а колко дълъг път.
Поемам я, очите ми се разширяват,
за да видят друг край мен света
и да се слее всичко в цяло!
И най-бялото от белите лица
в мозъка ми си пътува безвъзвратно.
Преживявам ден, а съм в нощта...
По дяволите... някак странно е!
Но чувам музика... и ето - аз потъвам...
Гравитацията губи се за мен.
Усмихвам се... Красиво е ...
Уж живея, а умирам бавно всеки ден...
Но се усмихвам (сега),
и съм аз... единствено аз.
Колко прекрасно е да бъда сама
(по принцип не е, но сега е прекрасно)
И знам, че е по-лесно така,
да мисля за себе си само...
Да няма отсреща ръка,
а само бялото бяло.
Не моля за помощ, нека умирам!
Така да потъвам, така да горя.
Без усети, без истини, без мисли...
без чувства - да бъда сама.
В това се превърнах - създание,
не просто човек, а света!
Убивам се (по пожелание)...
Нищо няма да ме спре... Аз съм влюбена в това!
В това вещество, а всъщност живот,
в тази зависимост няма...
Съдете ме, нека да бъда сама...
Аз искам това... Сама да остана!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© ТтТтТтТтТ Всички права запазени
