Шибаната линия на удоволствията
Кратка линия, а колко дълъг път.
Поемам я, очите ми се разширяват,
за да видят друг край мен света
и да се слее всичко в цяло!
И най-бялото от белите лица
в мозъка ми си пътува безвъзвратно.
Преживявам ден, а съм в нощта...
По дяволите... някак странно е!
Но чувам музика... и ето - аз потъвам...
Гравитацията губи се за мен.
Усмихвам се... Красиво е ...
Уж живея, а умирам бавно всеки ден...
Но се усмихвам (сега),
и съм аз... единствено аз.
Колко прекрасно е да бъда сама
(по принцип не е, но сега е прекрасно)
И знам, че е по-лесно така,
да мисля за себе си само...
Да няма отсреща ръка,
а само бялото бяло.
Не моля за помощ, нека умирам!
Така да потъвам, така да горя.
Без усети, без истини, без мисли...
без чувства - да бъда сама.
В това се превърнах - създание,
не просто човек, а света!
Убивам се (по пожелание)...
Нищо няма да ме спре... Аз съм влюбена в това!
В това вещество, а всъщност живот,
в тази зависимост няма...
Съдете ме, нека да бъда сама...
Аз искам това... Сама да остана!
© ТтТтТтТтТ Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Най-опасното, което правиш е, че тук влизат деца на по 13, 14, 15 години, а ти поставяш на зависимостта си най-нежния воал. А на тях може да им хареса... И да искат и те да изпитат това, което и ти изпитваш. Толкова много други неща може да прави човек и пак да се чувства удовлетворен! Защо избра точно това?
-
Никой не признава зависимостта си...на никой не му се вярва че нещо може да го направи засивим - Не и него...Има толкова начини да разпускаш ... да " изгубиш гравитацията " - избери Любовта,но не тази любов...
-
Искрен човек съм...Героя ми не е измислен...не се определям като наркоманка...а като човек който разпуща по друг начин...плюс това не съм казала,че е правилно...Просто изразих чувствата си,защото поезията е чувство...
-
Има много неща за които човек си струва да живее ! Твърде млада си ...най-хубавите моменти в живота ти предстоят.Не съдя никого,всеки от нас има право на избор,но осъждам това да ограбваш живота на хората около себе си, мислейки единствено и само за себе си.Един ден когато създадеш живот,ще разбереш...Всъщност искрено се надявам това в стиха ти да е някой измислен лиричен герой, дано не си ти ...
-
Не го оправдавам това, откъдето и да го погледнеш. И няма да кажа, че стихотворението ти е хубаво. И няма да ти свиря дитирамби. И няма да ти кажа като другите клакьори АХ, КОЛКО ПРЕКРАСЕН СТИХ. Не оправдавам наркоманията. Не оправдавам страхливците. Не го разбирам това... Не може да живееш само заради собственото си ефимерно удоволствие, а да забравиш всички около себе си. Човек не се ражда сам!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
