Шибаната линия на удоволствията
Кратка линия, а колко дълъг път.
Поемам я, очите ми се разширяват,
за да видят друг край мен света
и да се слее всичко в цяло!
И най-бялото от белите лица
в мозъка ми си пътува безвъзвратно.
Преживявам ден, а съм в нощта...
По дяволите... някак странно е!
Но чувам музика... и ето - аз потъвам...
Гравитацията губи се за мен.
Усмихвам се... Красиво е ...
Уж живея, а умирам бавно всеки ден...
Но се усмихвам (сега),
и съм аз... единствено аз.
Колко прекрасно е да бъда сама
(по принцип не е, но сега е прекрасно)
И знам, че е по-лесно така,
да мисля за себе си само...
Да няма отсреща ръка,
а само бялото бяло.
Не моля за помощ, нека умирам!
Така да потъвам, така да горя.
Без усети, без истини, без мисли...
без чувства - да бъда сама.
В това се превърнах - създание,
не просто човек, а света!
Убивам се (по пожелание)...
Нищо няма да ме спре... Аз съм влюбена в това!
В това вещество, а всъщност живот,
в тази зависимост няма...
Съдете ме, нека да бъда сама...
Аз искам това... Сама да остана!
© ТтТтТтТтТ All rights reserved.
