22.04.2020 г., 1:13 ч.

Шизофрения 

  Поезия » Философска
769 2 1
Съблякох луната.
Звездите нежно свалих.
Протегнах си сърцето над земята.
С устни пресъхнали
от горчивина, стиснах си сърцето,
вятъра поздравих с последната си
открадната усмивка.
В очите ми океани бушуваха,
а по лицето стичаха се бавно
умрели реки.
Пристъпих нежно
( на пръсти ), ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© M.M Всички права запазени

Предложения
: ??:??