28.11.2023 г., 16:56

Шокиран

460 1 0

Оказа се, че в крайна сметка,

дотук живота си предвѝдих.

Десетки чифтове подметки 

изтърках, за да съм щастлив.

А гонех вятъра, мъглите,

поне за миг да ми се стори ясно, 

макар да знам, че и орлите 

сред облаци не виждат блясък. 

Но някак си, предвид умората, 

на мойто бледо самочувствие, 

от нейде придойде ми воля 

от мъката да се напусна. 

Ала увѝ, не ставало тъй лесно. 

Аз всеки ден се изумявам, 

как уж в душата ми чудесно е, 

а всъщност малко наболява... 

И в този ред на мисли - тесен, 

какво излиза най-накрая? 

Че мойта блудкава известност 

ще се крепи на стихове до края?

О, не! Благодаря ти за таланта! 

(Или, каквото там да се нарича.) 

Та, Боже мой, ще ме прощаваш, 

но вече хич не ми се пише! 

Понеже си признавам - трудно е,

в тъгата знам, че ще се взирам. 

Мен нищичко не ме учудва, 

но вярно, щастието ме шокира! 

 

©тихопат. 

Данаил Антонов 

22.11.2023

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Данаил Антонов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...