23.01.2024 г., 4:55

Шоколад

1.3K 7 9

Тя пак е с вкус на шоколад

и капка мляко.

Аз целия съм зверски глад.

И пред фиаско.

Убива ме за кой ли път,

така, небрежно.

Трепери знойната ѝ плът

и неизбежно

у мен простенва ураган.

И гняв, и болка

редуват се… Красив капан

е тя… Доколко

у нея бурята е шанс…

Облизвам устни.

Страстта ѝ е с горещ нюанс

и три секунди

делят ни – сякаш рай и ад

премерват сили.

Защото тя е шоколад

… и щипка чили.

 

Жени Иванова

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Jasmin Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Ники, радвам се, че си бил тук. Благодаря ти от сърце за думите!

    Петя, много е висока оценката ти. Този малък стих е и един експеримент заради формата и ритъма. Благодаря ти за думите.
  • Много ми хареса, Жени!
    Сладко и леко лютиво!
    Браво!💗💗💗
  • на теб Жулиет Бинош, на мен, обаче, Джони Деп : )))) Филма е великолепен по едни много очарователен начин и се радвам, че още някой го е оценил Благодаря ти!
  • Ех, шоколад, шоколад... А отнякъде намига Жулиет Бинош! Жени, перфектно е! ()
  • Благодаря ви от сърце за хубавите думи, които сте ми оставили Таня, Георги и Скитнице Благодаря ти, Стойчо, за стихчето : )) Черния шоколад с чили сам по себе си е едно специално изживяване. Някой ми подари такъв на Линдт и така се роди това малко стихотворение.
    Благодаря и за Любими, зарадвахте ме! : )

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...